За разлика от други видове изкуства, създаването на графичен дизайн не се ограничава до рисуването с молив върху хартия. Графичните дизайнери трябва да помогнат на потребителите да разберат вложения смисъл и да продадат продукта или услугата.

Организирането на процеса на графичния дизайн помага на дизайнера да постигне по-добър резултат. Систематизирането на всеки проект, независимо дали това е графичен дизайн, уеб дизайн, създаване на дизайн за опаковки или фирмена идентичност, осигурява по-добри резултати, професионализъм и по-бързо изпълнение на проекта.

Тази статия представя процеса на графичния дизайн разделен в пет стъпки.

Събиране на необходимата информация

За да се стартира проект първо трябва да се събере нужната информация. Тази информация идва от клиентите и обикновено е свързана с:

• Целевата аудитория

Информацията за целевата аудитория трябва да съдържа възраст, географско положение, интереси и предпочитания.

• Техническите изисквания

Уточняване на размери, цветове, предпочитания на клиента и колко копия са необходими.

• Бюджет и срокове

Изясняване с клиента на бюджета и сроковете за изпълнение, за да се направи конкретното предложение за дизайн.

За организирането на всичко това и влизане в комуникация с клиента се използва въпросник, който после служи за създаване на собствена директория на всеки клиент, в която всеки негов проект си има поддиректория. Това е един добър старт за ефективно управление на проекта.

Съставяне на предложение по проекта за дизайн, цена, договор и план за работа

Това е доста обемна работа, но не отнема много време, ако всичко е добре систематизирано. Създават се шаблони на тези документи като перфектният шаблон е създаден така, че се сменя само името на клиента и данните за контакт.

Предложението на графичния дизайнер представя на клиента целия процес и последователност от действия, сроковете за изпълнение и бюджета. Съдържа информация от списъка с въпроси за целевата аудитория, предпочитанията, целите и т.н. Това е план на проекта.

Брейнсторминг, проучване и вдъхновение

Много дизайнери биха се съгласили, че не се постигат добри резултати, ако се започне веднага работа след като са се занимавали с въпроси, свързани с договори, бюджет и срок на изпълнение.

Нужно е малко време за вдъхновение, проучване на подобни проекти и размишления. Иначе има риск графичният дизайнер да се наложи да започва всичко от нулата няколко пъти, да направи много редакции или просто да работи неефективно. Прекарвайки малко време за получаване на вдъхновение и организация на мислите, се работи по-бързо и оперативно.

Брейнсторминг е процесът на преобразуване на вдъхновението в това, което може да се използва в дизайна. Идеи, стилове и елементи – всичко това е част от процеса. Нахвърляне на няколко чернови, експериментиране с цветови схеми и графики – така се разкрива основната идея на дизайна.

Изпробване на различни неща

При събирането на ресурси и изследване на стилове се появяват нови идеи. Създаването на няколко варианта позволяват сравнение с оригиналната цел. По този начин се научава нещо ново, но също така дизайнерът е в готовност да покаже на клиента и други версии, ако той поиска.

Фаза на поправки

Много дизайнери не харесват фазата на корекции, особено когато смятат, че клиентът има лош вкус и ще съсипе дизайна, над който те толкова дълго са работили. За да не е това толкова болезнено, можем да покажем на клиента вариантите, които по-рано сме създали. Ако клиентът поиска да смени нещо или коригира, не му отказваме.

Може да бъде трудно да се разберем с клиента, особено ако той не е наясно какво точно не му харесва и само иска „да е нещо друго“. В такъв случай показваме галерия с готови проекти за вдъхновение или пък галерия с шрифтове може да помогне да се разбере по-добре вкуса на клиента. Така ще бъде много по-лесно, отколкото да очакваме човек без дизайнерски опит да каже какво точно има предвид.

Тази стъпка от процеса на графичния дизайнер изисква най-голямо внимание и систематизирането ѝ е най-трудно. Но описаните по-горе средства помагат. Не се страхуваме да задаваме въпроси на клиента и да си сътрудничим с него, ако не разбираме какво има предвид. По-добре да изгубим време за разяснения от страна на клиента, отколкото по-късно да поправяме целия дизайн.

Надявам се съветите от тази статия да са били полезни и да помогнат в ежедневните задачи на дизайнерите.