Не самият принцип на мениджмънта го прави толкова сложен. Да се ръководят групи хора означава да се поеме отговорност за тяхната продуктивност.

Трябва да повлияете на другите хора като мениджър, т.е. да промените не само характера на работата им, но и тези мисли и чувства, които управляват техните действия. Същността на мениджмънта е в отговорността, но извършвайки се чрез влияние над хората.

Работата на мениджъра е комбинация от твърди методи и импровизации, поредица от парадокси. Ето някои от тях:

ПАРАДОКС: вие сте отговорни за действията на други хора

Резултатите от работата – всичко за вас се свежда до това. В какъв обем – за това вече е отговорен ръководителят. Когато вашият шеф иска да разбере защо е угаснала инициативата, нещата не вървят, той няма да извика цялата група, а ще покани вас и вие ще „оперете пешкира“ сам. Да, оказва се, че това е ваша отговорност и ничия друга. И това въпреки факта, че в работния процес не участвате само вие и не е само ваше задължение.

ПАРАДОКС: за да се съсредоточите върху работата, трябва да се съсредоточите върху хората, които извършват тази работа

Много мениджъри са склонни да мислят, че работата наистина може да се управлява. Но не е така, те нищо не управляват. Те носят отговорност за изпълнението на задачи, но достигат целта, оказвайки влияние върху хората, които вършат работата. И именно това е сложното, а по думите на Питър Дракър „наемаш ръце, а към тях вървят и глава, и сърце“. Това значи, че трябва да се прояви внимание, огромно количество внимание към човека като цяло, и към ума, и към сърцето, защото от един служител се изисква не само време и старание. Сега работата в много сфери изисква от служителите да знаят, да мислят, да обмислят и вземат решения, така че е много важно да се покаже грижа към.

ПАРАДОКС: необходимо е развитие и повишаване на служителите, но и оценяването им

Двойната отговорност на шефа: да насърчава развитието на подчинените и в същото време да определи, ако някой от тези хора трябва да се отстрани, защото не е подходящ. Логично е, че и за насърчаване се изисква точна оценка, но парадокс и дори конфликт възниква тогава, когато шефът е принуден да се откаже от повишаването на някого от своите подчинени и да действа изключително в интерес на групата: да уволни човека, който не изпълнява необходимата за екипа работа.

ПАРАДОКС: трябва да се работи с единен екип, но без да се губи при това индивидуалността на всеки от екипа

Много мениджъри смятат, че думата „екип“ е просто синоним на думата „група“, членовете на която те ръководят. Постепенно става ясно, че за успеха е необходимо да се превърне групата в истински екип, т.е. в сплотена група, която се стреми към общи цели. Всеки екип по дефиниция представлява група, но не всяка група е екип. В екипа винаги е налице силно усещане за „нас“, разбирането, че „ние“ успяваме или се проваляме, всички заедно.

И в същото време този екип трябва да се насърчава да е пъстър и разнообразен, всеки член да дава за общата кауза специални познания, умения, опит, гледна точка и дори лични интереси, в противен случай ще угасне инициативата.

ПАРАДОКС: за да управлявате екип, трябва да притежавате и много по-широк контекст (поглед) извън групата

Колко хубаво би било да се съсредоточите като мениджър единствено върху работата на своя екип! Но всяка работна група действа като част от организация или в досег с още много екипи и в крайна сметка всички са зависими един от друг. Цели, приоритети, нужди и интереси варират от група на група, защото всеки екип има своя собствена задача, а ресурсите винаги са ограничени. Тъй като не могат да се наложат на останалите групи вашите желания, а те също не могат да налагат своите, за да се постигне успех, трябва да има гъвкавост и унисон с цялостната картина на бизнес средата.

ПАРАДОКС: трябва да се мисли и за днес, и за утре

Резултатът е нужен днес, но ако днес не се погрижите за бъдещето, утре ще се превърне в днес и вие вече няма да получите желания резултат. Трябва да вложите сили, за да се погрижите едновременно и за днес, и за утре, защото ресурсите на всички са ограничени. Въпросът е, да сте наясно кои са приоритетите в дадения момент и да имате визия и за бъдещето.